Опитна станция по животновъдство и земеделие Смолян, ОСЖС, Селскостопанска академия, Млечни продукти Смолян, ОСЖС Смолян, животновъдство,
 пчеларство, растеневъдство, овцевъдство,
картофопроизводство, осжс смолян, Родопите,Smolian, Smolyan Rodopi

               


 
История

НАУЧЕН ЦЕНТЪР ПО ЖИВОТНОВЪДСТВО И ЗЕМЕДЕЛИЕ-СМОЛЯН

 

 

Опитна станция по животновъдство и земеделие – гр. Смолян преминава дълъг път и различни етапи на развитие, за да бъде днес център за решаване на научноизследователски и приложни проблеми привисокопланинското животновъдство и растениевъдство.

През месец юли 1928 година със Заповед №4098 на Министъра на земеделието и държавните имоти се създава Държавна опитна краварница в град Пашмакли /дн. Смолян/. Откриването на опитната краварница е с цел демонстриране достиженията на скотовъдната наука и оказване на помощ за породно усъвършенствуване на местнотоговедо. С нейното създаване се поставя началото на изследователската дейност по проблемите на планинското земеделие на един нетипичен, но своебразен с природните си ресурси район на България. То се обуславя от следните предпоставки:

  • Обективно осъзната необходимост от породно усъвършенстване на говедата и овцете в Пашмаклийско, чрез разгръщане на системна развъдно-подобрителна работа, съобразно специфичните природни и икономически условия, при които се осъществява земеделското производство в Среднородопския край.

  • По това време е на лице известен опит относно организирането и практическата дейност в други райони на страната както и наличието на определена концепция за характера на предстоящата развъдно-подобрителна работа.

1928

 

От 1928 до 1934 специалистите Слав Марков, Тодор Кузманов и Борис Томов изпълняват задачи, които съвпадат с научните интереси на проф. Георги Хлебаров в областта на развъдно-изследователската дейност.

Периодът 1928-1951 година Опитната краварница последователно се трансформира от Държавно депо за добитък в Държавно земеделско стопанство. През този период се установява, че наред с незадоволителната млечна продуктивност и ниското индивидуално живо тегло Родопското късорого говедо притежава здрава конструкция, жизненост и приспособеност към специфични екологични и стопански условия исе отличава с особено висока относителна  млечност.

С тези свои достойнства то се налага като източник на изходен селекционен материал за създаване на съвременна порода за производство на мляко.

1951

1 януари 1951 година, Държавна опитна краварница се приеменува в Опитна станция по животновъдство и проучване на хематурията по говедата. Новообособената станция е предпос-тавка за планомерна задълбочена изследователска и научноприложна дейност в областта на планинското животновъдство. С помощта на професорите Кръстьо Манев, Стоян Димитров, Димитър Делипавлов от ВСИ - “В.Коларов” Пловдив се решават проблемите свързани с хематурията по говедата. Колективнитеусилия се увенчават с неоспоримо научно-приложнопостижение с голям стопански ефект. Разкриват се пътя за ликвидиране на заболяването чрез оптимизирането на белтъчното хранене. Първи научни сътрудници са: Тодор Койчев, Атанас Василев и Йордан Маринов, на по къснен етап успешно хабилитирали се.

1955

През 1955 г. се трансформира в Опитна станция по животновъдство, а по-късно в Комплексна опитна станция към Академията на селскостопанските науки.

През 1961 г. по предложение на Опитна Станция по Пчеларство – гр. София с цел проучване морфологическите белези, биологическите особености истопанските качества на местната пчела е открит отделът по пчеларство с н.с. Георги Кацаров.

През 1964 година се основава направлени картофопроизводство, на площи от 160 до 232 дка. Отглеждат се картофи предимно за консумация.

През 1969 г. се организира семепроизводство на картофи.

От 1972 г. до 1974 г. тя е поделение на ЦНИРД при ДСО “Родопа”.

През 1975 г. станцията преминава на подчинение на Института по животновъдство в гр. Стара Загора, а през 1976 г. в Опитна станция по говедовъдство и овцевъдство.

През 1982 г. станцията се трансформира в ОЦИВД към ОАПС-Смолян, за да се възроди отново през 1986 г. като Комплексна опитна станция към Селско- стопанската академия.

Периодът 1958-1989 година се характеризира като един от най-силните творчески периоди на Опитна станция – гр. Смолян. В резултат на продължителна изследователска работа и съвместните усилия на научни сътруднците, помощен персонал и селекционери, са признати две оригинални породи Българско Родопско говедо и Родопски цигай, намерили популярност не само в нашия регион, но и в цялата страна.

От 2001 година КОС-Смолян се преобразува като научно звено към ИПЖЗ-Троян.

От 2007 година е Регионален център за научноприложно обслужване към НЦАН- София.

 

2008

През 2008 г. отново се преименува като Опитна станция към Селскостопнаска академия.

През годините на своето съществуване научните сътрудници са работили по проблеми свързани с изключително специфичните условия, които определят характера на селскостопанското производство на Родопския регион.

Територията на ОСЖЗ-Смолян е с типичен планински релеф, с надморската височина 1070 м., преобладаващи са иглолистни гори, пасища, ливади и ниви. Цялата област на Опитна станция - Смолян попада в преходноконтиненталната

климатична област. Средната многогодишна температура е между 7 и 9 градуса. Годишните валежи са в границите между 700 и 900 литра. Главният валежен максимум е през ноември и декември, като превишава пролетно-летния през май-юни.

Като цяло климатът е планински, с подчертано беломорско влияние, което е изразено до Роженската седловина и курорта Пампорово. Зимата е мека и снежна, липсват остри и продължителни застудявания благодарение на оградните ридове отзапад и север. Лятото е прохладно и влажно, а есента - продължителна и топла. Ветровете оказват голямо значение приформирането на климата. Кафявите горски почви с киселинен характер са преобладаващи в района. Изключителни природни

дадености на региона са благоприятни за: картофопроизводството, тютюнопроизводство, отглеждане на алтернативни култури – трайни насаждения

/ягоди, малини, арония и др./, билки и горски плодове. Наличието на голям брой високопланински ливади и пасища е подходящо за развитието на животновъдството.

Високопланинските условия затрудняват използването на механизация при отглеждането на селскостопанските растения и животни, определят ниска ефективност и висока себестойност на произведената продукция.

 

т

 

 


 Начало / За нас /  История / Структура / Проекти / Научни изяви / Услуги / Партньори / Международно сътрудничество / Фотогалерия / Контакти / Новини

Интро / Intro