Опитна станция по животновъдство и земеделие Смолян, ОСЖС, Селскостопанска академия, Млечни продукти Смолян, ОСЖС Смолян, животновъдство,
 пчеларство, растеневъдство, овцевъдство,
картофопроизводство, осжс смолян, Родопите,Smolian, Smolyan Rodopi

               


 
Говедовъдство

 

Началото на говедовъдството в ОСЖЗ-Смолян съвпада с датата на създаването на държавната опитна краварница през 1928 г. В началото на 1929 г. са закупени 5 крави от породата Родопско късорого говедо, 10 искърски крави и един бик от завода „Клементина” край гр. Плевен. От първите дни на своето съществуване целта е да се подобри РКГ.

Родопско късорого говедо е древна местна порода, която е служила за основен поминък на населението в Родопския масив.

Породата се отличава с много добра подвижност по пресечени планински терени, приспособеност към оскъдните фуражниусловия, оползотворяване на пасищата и растителнос-тта срещана през всички сезони, висока жизнеспособност. Ро-допското късорого говедо е едно от най-дребните в Европа.

 

Бик Радко 833 - родопско късорого говедо

 

В новасъздадената краварница се изпитват продуктивните качества на местната Родопска порода и се извършва кръстос-ване и с искърската порода Следустановяване на незадоволителните резултати, през 1938 – 1939 г. искърските крави са ликвидирани.

Повечето от биците действали до 1944 г. са били с неизвестен произход, не е правена преценка по потомство, отборът и подборът са водени само по млечност, допускано е родствено и близкородствено съешаване.

Стихийните опити за подобряване на местното говедо продължават до 1950 г. когато опитната краварница е преобра-зувана в Опитна станция по животновъдство и със Заповед на министъра на земеделието е съставен колектив от научни работници и развъдна цел, а именно чрез отбор и подбор и вливане на кръв от Софийското кафяво говедо да се създаде лек тип говедо със средно живо тегло 250-300 кг, млечност 1500 кг и масленост в млякото 4.6%. С това завършва първият етап от породообразувателния процес при Българското родопско говедо, който продължава до 1958 г.

Вторият период 1958-1962 г. е началото на кръстосването с бици от породата “Джерсей”.

През 1963 г. се създава научен колектив за подобряване на родопското говедо с ръководител проф. И. Владимиров с развъдна цел създаване на добре приспособено към планинските условия говедо със средно живо тегло 320 кг, средна млечност 2000 кг, с 4.75% мастни вещества и задоволителна угоителна способност. За постигане на тази цел започва сложно възпроизводително кръстосване с породата “Джерсей”, с внесени от Дания и бившата ГДР джерсейски бици.

Третият етап е от 1963 до 1976 г., през който се провежда целенасочен породообразувателен процес.

 

 

Акорд - родоночалник на линия от

породата БРГ

 

Четвъртият етап 1977-1989 г. се характеризира със залагане на линейната структура на породата и завършване на породообразувателния процес с признаване на породата през 1989г. с акт на държавната комисия.

Създаден е най-значимият научен продукт в историятa на станцията, порода за мляко с официално наименование Бъл-гарско Родопско говедо.

Породата се отличава с дълъг срок на стопанско използване, непретенциозност към различни климатични условия и начини

на отглеждане и хранене, притежава висока относителна млечност, устойчивост на респираторни и заразни заболявания.

По млечност, млечно масло и млечен протеин на 100 кг. жива маса, жизнеспособност, продължителност на използване, плодовитост Българско родопско говедо няма аналог в страната.

 

Българско Родопско говедо

Породата и нейното елитно нуклеусово ядро, отглеждано в Опитна станция – гр. Смолян е продукт на всеотдайния труд на няколко поколения научни сътрудници, специалисти и ра-ботници, но с най-големи заслуги (признати за автори на породата ) са:

 

1. проф. Иван Владимиров Иванов

2. ст.н.с. Атанас Николов Василев

3. зооинж. Величка Геаргиева Марковска

4. Желязко Хубенов Сеферков

5. н.с. Пантелей Станчев Кенов

6. зооинж. Ненчо Младенов Лободов

7. Петър Христов Петров

8. проф. Никола Христев Палагачев

9. зооинж. Илия Ангелов Гегов

10. зооинж. Иванка Вутова Панчева

 

Петият период е след 1990 г. и продължава до наши дни и е период на развитие и на усъвършенстване на Българско родопско говедо.

На настоящия етап основни задачи в селекцията на Българско родопско говедо са:

  • Прилагане на съвременни селекционни методи за усъвър-шенстване на Българската родопска порода и поддържане на вътрепородна структура;

  • Оптимизиране на системите за производство на мляко и месо от говеда в планинските райони;

  • Усъвършенстване и консолидиране на нуклеусовото ядро на Българската родопска порода, чрез вътрешнолинейна селекция;

Освен това са извършени редица изследвания като установяване влиянието на инбридинга в/у продуктивността, изследване на полиморфните системи в млякото, изследване на мастнокиселинния състав на млякото.

Извършена е фенотипна и генетична характеристика на възрастта на първо отелване и факторите влияещи върху нея, фенотипна и генетична характеристика на междуотелния период.

Направена е фенотипна и генетична характеристика на млечната продуктивност за първа лактация и факторите, влияещи върху нея.

Подобни проучвания са извършени за пожизнената млечна продуктивност и възрастовата динамика на млечната продук-тивност при БРГ.

Извършен е анализ на генеалогичната структура на БРГ с характеристика на линиите и на основни бици на породата.

 

В края на месец ноември 2002 г. ИПЖЗ – Троян предостави на РЦНПО – Смолян за отглеждане крави от породата Абердин – Ангус с цел изпитване на аклиматизационните способности на тези животни към условията в региона на Родопите и създаване на моделна ферма за производство на говеждо месо, което да послужи за стимулиране и подпомагане развитието на месодайното говедовъдство в региона.

Моделът за създаване на такава ферма е на база на основните принципи на месодайното говедовъдство: минимални разходи за труд и капитални вложения; максимално използване на пашата и

нискокачествени груби фуражи; използване на говеда от специализирани породи за месо, които са приспособени към условията на технологията за отглеждане.

От ранна пролет до късна есен животните са на пасището, като телетата, които се раждат турово през март, не се отбиват и бозаят до прибирането на кравите от пасището /късна есен/. Пасището е оградено с електропастир. Животните не се подхранват с концентриран фураж, изхранват се единствено с трева, като единствената добавка е сол на буци. Използват се високопланински пасища , на връх Снежанка (Пампорово) и най-високия връх в Родопите, Перелик (2196), с нискокачествен тревостой, но трябва да се отбележи, че животните са в отлично телесно и здравословно състояние. През студените месеци (ранна пролет и късна есен) животните са на паша на по-малка надморска височина (1200 – 1500).

Говедата от тази порода са много издръжливи и здрави, столетия са селекционирани в това направление и са отлично приспособени към условията на технологията за отглеждане.

В началото на 80-те години на миналия век са внесени от Ка- нада, и то от район, където при минус 30 ºС животните са навън.

Трябва да се отбележи, че интересът към месодайното гове- довъдство в Родопите расте поради наличието на много пусте- ещи пасища и ливади, ниските капиталовложения и наличието на добър пазар за месото от животни от специализираните месодайни породи.



 

 

 Начало / За нас /  История / Структура / Проекти / Научни изяви / Услуги / Партньори / Международно сътрудничество / Фотогалерия / Контакти / Новини

Интро / Intro